Вакъфите в България

Вакъфите в България

Проект "Съдбата на вакъфските имоти в България в условията на прехода от имперско към национално държавно управление"

Финансиран от Фонд Научни Изследвания, договор ДН 10/14 от 17.12.2016 г.
Продължителност - 24 месеца
Сума на договора - 119 960 лв.  
 
Екип на проекта:
проф. д-р Веселин Янчев - ръководител
проф. д-р Пламен Митев - член на екипа
д-р Григор Бойков - член на екипа
Мария Кипровска - член на екипа
Георги Бурнаски - член на екипа
гл. ас. д-р Мария Баръмова - координатор
 
Сътрудници на проекта:
д-р Дамян Борисов (ПУ "Паисий Хилендарски")
д-р Мартин Вълков (СУ "Св. Климент Охридски")
д-р Владимир Станев (СУ "Св. Климент Охридски")
д-р Христо Христозов (СУ "Св. Климент Охридски")
 

Целта на настоящия проект е да изследва в дълбочина и в дълъг хронологически отрязък въпроса за вакъфските имоти на територията на съвременна България и да го ситуира в съответния исторически контекст. Разграничавайки се от емоционалната натовареност, с която се характеризират обществените оценки за османското минало на България, проектното предложение има за цел да проследи максимално обективно политиките на българските правителства след Освобождението по отношение на тази заварена имперска институция и да ги разгледа през призмата на историческите процеси като държавотворчество и изграждане на национална идеология, както и да проучи и анализира максимално богати по обем и достоверни по качество данни за съдбата на обширните вакъфски имущества в пределите на България. Работната хипотеза на екипа е, че вакъфските имоти в пределите на следосвобожденска България, обхващащи солидна част от територията на българското пространство до Освобождението, поставят едно истинско предизвикателство пред националните елити в решаването както на належащите проблеми по включването им в аграрните и стопанските структури на новата държава, така и в изграждането на последователна политика по отношение на мюсюлманската етническа общност в страната. Разглеждането на тези проблематични кръгове и проследяването им през призмата на водените политики от правителствата на България във времето от Освобождението до наши дни, от друга страна, ще даде възможност за очертаване както на конюнктурните политически тенденции в различните периоди, така и на последователността във водените политики по отношение на завареното османско наследство като цяло и на турското малцинство в частност. Разгледан в такава дълга последователност и в неговата цялост, проблемът за вакъфските имоти в България, би дал прекрасна възможност за осмислянето на редица обществени процеси в съвременното българско общество, които имат дълбоки исторически корени.